Фирми

Погребението е нещо, което се нарежда на последните места в редицата ми от желани теми за писане. Не, че е нещо необичайно или което не може да е хубаво, но пък точно погребение.

Все пак, сигурно е важно по какъв начин ще си отидеш от този свят. В мир и любов, със скромна церемонийка или пищно и с 500 човека дошли специално за теб.

Тъй като не ми се пише за погребения, но така или иначе съм почнал, реших да напиша как бих искал да бъда погребан аз. Моля се на всеки, който чете това и е леко раздразнен от моята особа да не изпълнява мислите, които го вълнуват в момента и свързани пряко с моето разчленяване.

Та, какво да е моето погребение. Със сигурност, искам да е нещо героично. Нещо от типа на силна буря, която да блъска в лицата опечалените. Сега си мисля и че бих искал да се е случило когато съм млад и красив, а не стар и вкопчил се за живота. Младата и красива моя съпруга да върви след мен и тихо да ридае, понеже е по-силна дори и от мен, а до нея да подтичва малко момченце с права коса (хм, тук не знам защо искам да е с права, при положение, че съм къдрав, но както и да е) и нищо не разбирайки да усеща, че се случва нещо важно. Татко си е отишъл и той присъства на нещо, което няма да се повтори никога.

Погребението е важно нещо. Като връхче на карфица. Нима ще е карфица, ако няма остър връх. Сигурно е важно всичко да е направено добре и с класа и малко героизъм, като за мен.