Първият учебен ден

Току що изпратих приятелката си на училище. Тя е учителка вече пета година и продължава да се вълнува от този ден. Все очаквах, че ще има едно претръпване, че вече няма да е това суетене вкъщи, но не би. Все така си е. И това да ви кажа ме радва. Радва ме, тъй като тя наистина гори в това, което прави. Радва ме, че съм сигурен, че има и други като нея, а това означава, че бъдещето на тази толкова важна професия каквато е учителската не е толкова черно колкото всички си мислим.
първи учебен ден
Тя досега беше класна и изкара четири години горен курс. Взе ги от осми клас и ги докара до абитуриентския бал. Вчера беше страшно щастлива, че почти всички бивши нейни ученици ще се съберат и за този първи учебен ден. Един вид да предадат щафетата на новия й клас, тъй като тя отново започва с осмокласници. Страшно щастлива е тъй като всички ученици без едно момче продължиха да учат в университети, а някои от тях записаха в наистина реномирани чужди висши училища.

Няма как да не е щастлива, тъй като и виждам ежедневието. Със сигурност не са много учителите в България, които стават сутрин в пет и работят до вечер в 10. Проверки на предстоящата работа, преводи, подготовка за следващия ден. Всичко това се прави старателно и изключително професионално. С една единствена цел – работата да се свърши максимално бързо.

Извънкласните работи, участието в проекти, екскурзиите са просто нещо допълнително към ежедневието. Всичко това за момента, в който учениците ти, вече станали студенти са решили да дойдат при теб още веднъж. Вече не когато трябва, а когато искат. Когато повече ученици идват при класните си защото искат, а не защото трябва едва ли ще искаме нещо повече от учителите ни.

Comments are closed.